Показват се публикациите с етикет Искрено и Лично. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Искрено и Лично. Показване на всички публикации

понеделник, 10 юли 2017 г.

Ден за празнуване с плодова, лятна торта

Постоянно търся и мечтая. Вярвам, че разнообразието прави живота ни по - хубав и интересен. В същото време съм здраво стъпила на земята. Ненадминат перфекционист съм, стремящ се да изпипва всичко до най - малката подробност. Така се случи и с блога. Създадох  го през една лятна сутрин, преди четири години и от тогава до момента се опитвам да го запълвам с качествени и вкусни рецепти, приятни пътувания и интересни творения.

Искам да изкажа благодарности към всички, които ми помогнаха при решението да го създам. За личната подкрепа по дългия и криволичещ път, които извървях.
Благодаря ви, че обогатихте и продължавате да обогатявате живота ми по своя си начин!
Благодаря на онези, които срещнах по пътя от 2013 година до сега, докато попълвах блога!
Благодаря на своите вдъхновител - блогърки за рецептите, които споделят!
Благодаря и на теб скъпи читательо, за приятната компания, която ми осигуряваш, докато вписвам този блог!
Благодаря на всички, които ми оставят мили съобщения в месинджър или които ми изпращат имейли, за да споделят, че са харесали някоя моя рецепта!
И благодаря ви читатели, за доброто, което носите в себе си, както и за връзката между нас!





Продукти:

140 грама сушени сливи
70 грама кокосови стърготини
200 грама крема сирене
2 яйца

800 грама кайсиено пюре*
15 грама желатин

гранули от хинап за поръсване

*Кайсиеното пюре се приготвя от около 1 килограм кайсии. Почистват се, слагат се в блендер и се блендират. 

Приготвяне:

Сложете сушените череши, сливите, кокосовите стърготини и около 50 милилитра вода в блендер. Блендирайте докато плодовете се смелят добре.
Прехвърлете смлените плодове в купа. Добавете разбитите яйца и крема сиренето. 
Разбъркайте добре и прехвърлете сместа в тава с диаметър 24 сантиметра. 
Тавичката трябва да бъде с падащ ринг.
Покрийте тавичката предварително с хартия за печене. 
Печете на средно ниво във фурната за около 10 минути, на 200 градуса.
Извадете изпеченият блат от фурната и го оставете да изстине. 
Сложете желатина в чаша с малко топла вода. Водата трябва да е толкова, че да го покрие. 
През това време пригответе кайсиеният крем. Той се приготвя като кайсиеното пюре се загрее в малка касерола. След като се стопли добре, но да не е горещо, се добавя желатина. Разбъркайте добре и прехвърлете кайсиеният крем върху блата. 
Оставете тортата на стайна температура, за да изстине добре и след това я прехвърлете в хладилник за една нощ или 5 - 6 часа.
След това внимателно я прехвърлете на поднос или плоска чиния. Премахнете с издърпване хартията за печене. Поръсете със смлян хинап. 
Хинапът е ново откритие за мен и парченцата ми наподобяват на карамелизирани орехчета. 
Приятен апетит!

Тортата може да изтрае максимум два дни, но сигурно ще изчезне много преди това.













петък, 30 декември 2016 г.

Равносметката 2016



2016 беше динамична година, различна и в същото време странна.
Минах през много неща - хубави, и не до там. Опознах нови хора, преоткрих хора, които мислех, че познавам.
Прочетох много книги от които научих ценни мъдрости и съвети. Може би през 2017 ще бъдат повече от 45, а може и да науча два пъти повече. Въпрос на време!
Организирах сватбата си. Всъщност започнах с организацията през декември 2015.
Изпитах щастието да бъда булка. Нещото, което трябва да изпита всяка жена. 
Пътувахме по - малко, защото нямахме време от ангажиментите покрай сватбата. 
Единственото ни пътуване извън пределите на родината, бе меденият ни месец. За сметка на това попътувахме много из страната. 
И болести имаше в изобилие - от началото на годината, та чак до края. И на сватбата бях болна. 😓 Цяла година подготовка и накрая - О, чудо! Случва се! Ама да се случи точно в най - неповторимия ден - неописуемо. Повтори се и часове след рождения ми ден. Тогава беше разтърсващо!
И загуби претърпях - материални и човешки. Материалните се забравят, но човешките - изключено.

Маймуната си поигра с мен, ще видим петела.


Ще се опитам да изживея 2017 на 100 %, да израстна, колкото същество ми позволява, да обичам, колкото ми душа може, да се наслаждавам, да се променям, да се градя и в крайна сметка да достигна до едно ново мое АЗ, което устремено търся през годините. А ако не успея да постигна всичко, което искам, то поне ще премина през половината от нещата, които желая.

Времето е пред мен, пред всички Вас!
Ценете го! Сигурно ви звуча изтъркано, но ние хората, постоянно си губим времето. Губим го във вършене на безсмислени действия, войни, отмъщения, клюкарене, преструване, лъжи, в преследване на чужди цели, завист, мързел, депресии, ревност, омраза, страхове, вини, в живеене на чужди животи... А всичкото време би могло да бъде използвано за толкова много градивни и полезни неща, за добротворство и любов.

Ценете времето и всичко онова, което ви дава природата с всичките му странности!
Правете неща, които да насищат със смисъл живота ви!
Бронирайте се срещу сантименталност, илюзии и заблуда. 

Пиша ви всичко това, защото всички ние, в това число и аз, живеем подвластни на максимата "Да живеем в името на нещо". Цял живот гоним цели, бягаме по задачи, преследваме кариера, трупаме пари, слава, титли, квалифицираме се, състезаваме се, побеждаваме. И ако някога се опитаме да вкусим едно тихо, ласкаво безвремие, разбираме колко безвъзвратно сме се оплели във вихрушката на живота и шеметния ход на собствените си условности. За това не бъдете сурови със себе си, не изисквайте прекалено много. Аз самата постоянно попадам в този "капан". Постоянно се стремя към съвършенство, а по пътя към него разбирам неколкокротно, че животът - във всичките му измерения ми е мил и ми носи най - голямата радост и смисъл. Благодарна съм на това, което имам, и това, което нямам. Ако го нямам, значи не е трябвало да го е имам, значи не ми е нужно. 

сряда, 5 октомври 2016 г.

Да встъпиш в дълбоките води на брака

Преди повече от 5 години, той ме прегърна. 
Прегърна ме, както се прегръща първа любов, с любопитство и страх, със затворени очи и отворени обятия. Така се случва винаги при първата любов. 
При мен обаче, любовта дойде толкова бавно, че си мислех, че не е любов. Всеки ден тя растеше, но толкова незабележимо, че не го забелязвах. Но един ден осъзнах, че сърцето ми се е изпълнило с любов. От този ден нататък, то никога не е било празно. Тогава разбрах, че Той е човека! От този миг животът ми бе подчинен на любовта ми към него. Имах чувството, че съм го познавала цял живот, и съм сигурна, че ще бъда с него до деня, в който умра.



Винаги съм мислила, че човек не може да даде обещание, докато не се влюби истински. Онова, което знам сега, е, че човек не може да обича истински, докато не даде обет за задължение и вярност. 
Бракът е един танц, който двама души изпълняват, докато живеят в една и съща къща. Всичко останало, свързано с него е само една хартийка. Целта на живота ни след сключването му, не е как да намерим радост в него, а как да донесем на света повече любов и истина. Женим се, за да си помагаме един на друг в тази задача.
Бракът, противно на това, което повечето хора мислят за него, не е път, осеян с рози. По - скоро е обратното: той е тясна и трънлива пътека, която се вие по ръба на дълбока пропаст. Трябва да си страхотен балансьор, за да не се озовеш на дъното.
Знам, че маршрута ни от тук насетне ще трае много дни и нощи, и сред дните освен слънчеви ще има може би и мъгляви, и може би тук - там по някоя буря, но това е неизменна част от живота. Надявам се да запазя вдъхновението и нетърпението, и тръпката, че предстоят много невероятни неща.. Може би прости неща... Или вълшебни... Любов... Очакване... Топлината на една ръка... Детски смях... Романтични нощи... Мила дума... Нежна целувка... Толкова много вълшебства!



Благословена съм с лукса на всички дребни жестове, с които той показваше през всичкото това време, че ме обича. Той е най - безупречният, най - внимателният, най - загриженият мъж, който мога да имам, за да се грижи за мен във време на всякакви трудности. И все пак и за жалост, често се превръщаше във фокуса на моя гняв. 
Именно за това любовта в една връзка не е пълна или завършена. Тя трябва да бъде еластична, гъвкава, приспособяваща се. 
Истинската любов е само онова, което ние даваме. Това е всичко. Тя е болка, удоволствие, вяра, саможертва и способност на издържаш, да правиш компромиси, тя е всички тези неща, и готовност да отвориш сърцето си и да ги приемаш. Любовта, която можеш да докоснеш, която може да те успокои и да те пази: любовта, която мирише и има вкус на нещо познато, макар не винаги да е сладка. Любовта, тя не е нищо повече от кожа и дъх. Тя може да стане с времето така естествена и необходима като водата.

В. не е правилният мъж, но не е и неправилният мъж. Той е просто мъж. Моят съпруг. Този, когото избрах в деня, в който го избрах, и точно сега планирам да го избирам през остатъка от живота си. 
Омъжих се за В., защото сърцето му бе голямо и смело, достатъчно голямо и смело да ме очарова.





сряда, 21 септември 2016 г.

На баща ми

За мен беше голям човек, скъпоценен камък, който светът ми бе дал и в същото време взел, а времето не е отнело нищо от блясъка на стойността му. 
Такъв е живота, смъртта има свой график. Кои сме ние, че да го нарушаваме?!

Той беше добросърдечен и щедър човек, който помагаше на другите, винаги, когато му се отдадеше възможност. Добрите дела на хора като него, съпровождат човек до смъртта, а след това се предават на следващите поколения. Остави много, което не успя да направи в живота си. Надявам се, че ние ще имаме възможността да го осъществим.  


Загубата на баща ми и скръбта, белязаха пробуждането ми. Пренаредих жизнените си приоритети - престанах да обръщам внимание на незначителното и се отказах от всичко, което всъщност не исках да правя. Задълбочих връзката си с любимите хора и започнах да се наслаждавам повече на простите неща - смяната на сезоните, красотата на природата, последната Коледа или Нова година. Когато човек се сблъска със смъртта лице в лице, се научава да живее. За жалост и при мен се случи точно това. 


Смъртта ни даде да разберем, че животът е мимолетно представление. В него ние сами избираме как да играем / живеем.  Изграждането на живот, наситен със смисъл и пълноценни междуличностни взаимоотношения е доста трудно начинание. Не всеки е в състояние да го изиграе / изгради, така както иска. 


Всеки сладостен миг се помрачава от мисълта, че всичко случващо се в настоящето е мимолетно и съвсем скоро няма да остане и помен от него. В този момент си даваме сметка, че всички сме просто прашинки в безкрайния Космос.


Всяка година красотата на природата, бива погубвана от зимата, за да се възроди отново през следващата година. Някой хора, за жалост, не доживяват да я видят. Затова е добре да се научим да живеем смело и пълноценно сега. Не утре, не догодина.

Наслаждавайте се на красотата, на любимите си хора,  на живота си тук и сега. Утре, може и да няма, да ги няма, да ни няма.

А тя болката е жива. Потискаш я, но тя непрекъснато избива отнякъде.


Днес, Той щеше да стане на 50. Щеше! Възможността му бе отнета преди повече от 4 години. Знам, че си тук някъде ... Искам да ти кажа, че те обичам и ми липсваш. С всеки ден повече и все повече. 



















сряда, 31 декември 2014 г.

Равносметката 2014

Измина още една година!
Каквото и да се е случило през тази година съм благодарна, че съм здрава и съм стигнала до тук- последният й ден.
Бъди благодарен и ти, скъпи читательо, където и да си в момента!
През 2014 година завърших едно образование, което започнах преди цели 6 години! Което изиска от мен много труд, много четене, много пътуване в късни часове. Заслужалавало си е, макар да е само една хартийка. Преди броени дни, ходих да се подписвам на тази хартийка, за да могат да ми я връчат официално след няколко месеца. Чувството да си видиш написано името, а под него титлата "магистър- инженер" е неописуемо, особено след като знаеш, колко труд си положил за това. 

Благодарна съм, че изминалата година ме поведе до Райското пръскало, което ми беше една малка мечта!

Поведе ме по реки, езера, морета, гори и места, като едно от най- красивите бе Виена, а едно от най- божествените- Кръстова гора! 
Благодарна съм, че имах възможността да прочета един куп книги от които научих и осъзнах много неща. Неща, на които могат само книгите да те научат, да ти покажат и накарат да прозреш!
Благодарна съм, че срещнах нови хора- добри и не чак до там. Опознах нови характери и влязох в дълбините на душите на други, които вече познавах! Някой пуснах да вървят по пътя си, а други запазих в сърцето си, на топло!

Благодарна съм, че близките ми хора са живи и здрави, което е най- важното от всичко изброено до момента!

Благодарна съм за още много неща...
Сдобих се с един куп нови вещи, които не са от голямо значение, но пък внасят усмивки в ежедневието ми. 
О, преди броени дни станах собственичка на DSLR апарат, което пък постави началото на безброй кадри, запечатани с усмивка!

Имаше и усмивки, но имаше и сълзи! От всичко имаше...
Бъдете благодарни и вие и посрещнете новата година с много голяма усмивка, за да е още по- усмихната и запомняща се от тази.